Сребристосини колони, златисти върхове и ниски храсти с фини, провиснали клонки — хамаципарисите придават цвят и форма на градината през всички сезони. Разнообразието им е голямо, а растенията в малките разсадникови саксии понякога изглеждат по-сходни, отколкото ще бъдат след години.

За правилния избор са важни три неща: ботаническият вид, точният сорт и мястото, с което разполагаме. Един хамаципарис може да остане нисък и заоблен, а друг да се превърне във високо дърво. Цветът е само началото на избора.

Какво представлява хамаципарисът

Хамаципарисът, наричан още хамаеципарис или лъжекипарис, принадлежи към рода Chamaecyparis от семейство Кипарисови. Това са вечнозелени иглолистни дървета и храсти. При много форми листата са дребни и люсповидни, подредени по плоски разклонения; при други остават по-меки и игловидни. Шишарките обикновено са малки и закръглени.

Лъжекипарисът не е туя, макар на пръв поглед да прилича на нея. Не е и същото растение като истинските кипариси. Общите търговски имена понякога се смесват, затова латинското название на етикета е най-добрият ориентир.

Основни видове, предлагани в България

В българските разсадници и градински центрове се срещат най-вече сортове на Лавзоновия, граховия и тъпия лъжекипарис. Следващият преглед обхваща широко разпространени предложения, без да ги подрежда по продажби.

Лавзонов лъжекипарис — Chamaecyparis lawsoniana

Произхожда от западната част на Северна Америка. Дивият вид е голямо дърво, но за градините са създадени множество сортове с различна височина, форма и багра. Сред тях са популярните ‘Ellwoodii’, ‘Columnaris’, ‘Ivonne’, ‘Alumigold’ и ‘Van Pelt’s Blue’.

Тук ще намерим както стройни сини колони, така и златисти конусовидни растения. Подходящи са за самостоятелен акцент, групи и при подходящ сорт — за жив плет. Предпочитат почва, която задържа умерена влага, но отвежда излишната вода.

Грахов лъжекипарис — Chamaecyparis pisifera

Японски вид, чието име е свързано с дребните, подобни на грахчета шишарки. Градинските му форми могат да изглеждат много различно: ‘Boulevard’ има мека синкава листна маса, а сортовете от групата Filifera се разпознават по тънките, увиснали като нишки клонки.

Сред предлаганите форми има ниски широки храсти и растения, които с времето стават значително по-едри. Подходящ е за слънчево място или лека полусянка, с добра почвена влажност и дренаж.

Тъп лъжекипарис, хиноки — Chamaecyparis obtusa

Също произхожда от Япония. Отличава се с плътни, ветрилообразни разклонения и по-заоблени люсповидни листа. Някои сортове образуват къси извити клонки, подредени като малки зелени раковини.

Особено познат е ‘Nana Gracilis’. Бавнорастящите форми на хиноки са ценни за малки композиции, японски градини и акценти край камък или алея. „Бавнорастящ“ обаче не означава, че растението спира да увеличава размерите си.

Познати сортове и как да ги различаваме

‘Ellwoodii’ — Елвуди

Гъста, изправена форма със сиво-зелени до синьо-зелени, меки клонки. Често се продава като малко декоративно дръвче. Расте сравнително бавно, но след много години може да достигне няколко метра височина. Подходящ е за вертикален акцент, когато е оставено достатъчно пространство. Малката саксия при покупката не го превръща в постоянно миниатюрно растение.

‘Columnaris’ — Колумнарис

Лавзонов лъжекипарис с тясна колоновидна корона и синьо-сиви разклонения. Използва се за вертикални акценти и екраниране. Свободно растящият зрял екземпляр може да достигне около 8–12 м, затова изисква предварително планиране. За оформен плет размерът се контролира с редовна лека резитба от млада възраст.

‘Ivonne’ — Ивон

Популярна златиста форма на Лавзоновия лъжекипарис с конусовидна корона. Светлите разклонения се открояват на тъмнозелен фон. Подходящ е за композиции и за оформяне, но не трябва да се избира като джудже за тясна леха. На силно засенчено място златистият ефект отслабва.

‘Alumigold’ — Алумиголд

Изправен сорт със стегната конусовидна корона и жълто-зелени до златисти разклонения. Младият прираст внася светъл акцент сред по-тъмни растения. Подходящ е край вход, в иглолистна група или като самостоятелно дръвче. Изберете светло място и осигурете достатъчно място за короната, вместо да разчитате на силно подрязване по-късно.

Разгледайте хамаципарис „Алумиголд“ в нашия магазин →

‘Van Pelt’s Blue’ — Ван Пелтс Блу

Сорт на Лавзоновия лъжекипарис със стройна, тясно конусовидна форма. Младата листна маса е синьо-сива, а по-старите части могат да придобият по-тъмен синьо-зелен оттенък. Среща се и под имената ‘Pelt’s Blue’ и ‘Van Pelt’.

Подходящ е за синкав вертикален акцент или за повтарящи се растения по протежение на алея. Комбинацията със златистия ‘Alumigold’ позволява да се създаде цветен контраст без цъфтящи растения.

Разгледайте хамаципарис „Ван Пелтс Блу“ в нашия магазин →

‘Boulevard’ — Булевард

Сорт на граховия лъжекипарис с мека, фина, сребристосиня листна маса. През зимата може да получи виолетов оттенък. Младите растения изглеждат плътни и пухкави; с възрастта вътрешността може да оголее. Подходящ е за единичен акцент и за внимателно оформяне. Не е постоянно ниско храстче — с годините може да стане голям храст или малко дърво.

‘Filifera Nana’ — Филифера Нана

Ниска, бавнорастяща форма на граховия лъжекипарис с фини зелени, нишковидни клонки. Развива по-широка, закръглена корона и е подходяща за предната част на композиция. При покупка проверявайте цялото име: зелената ‘Filifera Nana’ и различните златисти форми не са взаимозаменяеми по размер и багра.

‘Nana Gracilis’ — Нана Грацилис

Бавнорастящ хиноки с лъскави тъмнозелени клонки, събрани в плътни, извити ветрила. Короната е неправилно конусовидна и има красив естествен релеф. Често се избира за малки градини и японски композиции. Не се нуждае от постоянно стригане; най-добре изглежда, когато характерната му форма остане видима.

При граховия лъжекипарис се предлагат и златисти нишковидни форми, например ‘Filifera Aurea’ и ‘Golden Mop’. Не приемайте, че всяко растение с „Filifera“ в името ще остане ниско: точното сортово название е решаващо.

Кой хамаципарис да изберем

Хамаципариси в нашия магазин

В разсадник Естел Корект предлагаме два различни цветови акцента от Лавзоновия лъжекипарис. Изберете златистия ‘Alumigold’ или сребристосиния ‘Van Pelt’s Blue’ според композицията във вашата градина.

В НАШИЯ МАГАЗИН

Хамаципарис Алумиголд

За топъл златист акцент и светъл прираст.

Разгледайте и поръчайте →

В НАШИЯ МАГАЗИН

Хамаципарис Ван Пелтс Блу

За сребристосин цвят и стройна корона.

Разгледайте и поръчайте →

Актуалните размери, цени и наличности са посочени в продуктовите страници. Снимките показват декоративния облик на сортовете; външният вид на предлаганите растения зависи от размера и сезона.

Място, почва и засаждане

Най-добрият избор обикновено е слънчево място или лека полусянка с добре отцедлива почва. Златистите сортове имат нужда от достатъчно светлина за добър цвят. В горещи и сухи градини избягвайте места с отразена жега от стени и настилки, особено ако поливането е трудно.

Почвата трябва да запазва влага около корените, без да остава подгизнала. Леко кисела до неутрална реакция е добър ориентир за много сортове, но поносимостта към варовита почва е различна. Продължително задържащата се вода е по-сериозен проблем от това почвата да не е „идеалната“ смес.

Пролетта и ранната есен са удобни периоди за засаждане. Растенията в контейнер могат да се засаждат и в друго време, ако земята не е замръзнала и няма силна жега, но тогава грижата за влагата е особено важна.

1. Полейте добре кореновата бала преди засаждането.
2. Изкопайте яма, по-широка от балата, но не по-дълбока от нужното. Растението трябва да остане на същото ниво, на което е било в контейнера.
3. Запълнете около балата, уплътнете внимателно и полейте обилно.
4. Положете мулч около растението, като оставите свободно място около стъблото.

Ако мястото събира вода след дъжд, решете проблема с оттичането или изберете друго място. Слой чакъл на дъното на отделна яма не превръща тежката, подгизнала почва в добре дренирана.

Поливане и подхранване

През първите сезони проверявайте влагата и в самата коренова бала, а не само на повърхността около нея. Поливайте постепенно и достатъчно дълбоко. Честото повърхностно пръскане не заменя добрата поливка.

Няма универсален график „веднъж седмично“: песъчливата почва и горещината изсушават по-бързо, а тежката почва може да остава мокра дълго. Установените растения се справят по-добре с кратки сухи периоди, но продължителното лятно засушаване може да влоши вида им.

Не торете автоматично всяко пожълтяващо растение. При нормален растеж и добра почва силно подхранване не е необходимо. Ако използвате тор за иглолистни, спазвайте дозата и периода на приложение от етикета. Повече тор не означава по-бързо възстановяване на увредени корени.

Резитба: малко и редовно

Много хамаципариси сами образуват красива корона. За единично растение често е достатъчно да се отстраняват сухи и повредени клонки. При оформяне работете постепенно, по младия облистен прираст.

Избягвайте резитба в силна жега, суша и мраз. За плет поддържайте основата малко по-широка от върха, за да достига светлина до долните клони. Разстоянието между растенията се избира според сорта и желаната ширина, а не по една обща схема за всички хамаципариси.

Зимуване и отглеждане в саксия

Много от познатите градински сортове зимуват успешно у нас, но студоустойчивостта не е еднаква за всяко растение и място. Силният вятър, зимното слънце и замръзналата почва могат да причинят изсушаване, особено при новозасадени екземпляри.

При суха есен осигурете влага преди трайното замръзване на почвата. Не увивайте короната плътно в найлон. За изложено място е по-полезна подходяща защита от вятъра и грижата за корените.

В саксия най-практични са бавнорастящите и по-компактни форми. Нужни са съд с отвори, отцедлив субстрат и редовна проверка за изсъхване. През зимата корените в контейнер са по-уязвими от тези в земята. Изолирайте съда и не оставяйте вода в подложката. Хамаципарисът е растение за открито, а не за постоянно отглеждане в отоплявана стая.

Защо хамаципарисът покафенява

Леко окапване на стара листна маса навътре в короната може да бъде естествено. Изсъхващи външни връхчета, цели клони или бързо променящ се цвят обаче изискват проверка.

• Суха коренова бала: особено често след засаждане или при растения в саксия.
• Преовлажняване: корените страдат от липса на въздух; възможни са и коренови гниения.
• Зимно изсушаване или повреда от жега: често по по-изложената страна на короната.
• Прекалено силна резитба: оголените стари клони могат да останат кафяви.
• Болести или неприятели: причината се установява по конкретните симптоми, а не само по цвета.

Първо проверете влагата, дълбочината на засаждане и оттичането. Не увеличавайте едновременно поливането, торенето и пръскането „за всеки случай“. При бързо влошаване потърсете преценка по снимки на цялото растение, засегнатите клонки и основата.

Хамаципарисът в градинската композиция

Изправените форми внасят височина, ниските нишковидни сортове омекотяват очертанията, а хиноки добавя плътна, скулптурна текстура. Оставяйте между растенията достатъчно пространство, за да се вижда формата на всяко от тях.

‘Alumigold’ стои красиво на тъмнозелен фон. ‘Van Pelt’s Blue’ внася по-хладен цвят и се откроява до златисти или пурпурнолистни растения. При съчетаването мислете не само за багрите, а и за общите изисквания към влагата: красивата комбинация трябва да бъде удобна и за отглеждане.

Добре подбраният хамаципарис остава част от градината дълги години. Изберете сорта според бъдещия му размер, осигурете му добра почва и запазете естествената му форма с умерени грижи.