Как да различим Asclepias curassavica от Asclepias tuberosa, кой може да остане в градината през зимата и как да си отгледаме нови растения.

Основна снимка: Asclepias curassavica — червени венчелистчета и ярка жълто-оранжева коронка. Снимка: Derek Ramsey / Chanticleer Garden, Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0.

Асклепиасът привлича погледа с необичайни цветове и топли багри — от жълто и оранжево до наситено червено. Цветовете му събират опрашващи насекоми, а узрелите плодове крият семена с фин копринен пух. Зад общото име обаче стоят различни видове с различни изисквания.

Тук сравняваме Asclepias curassavica — вида от нашите снимки в разсадника — и Asclepias tuberosa. Най-съществената разлика за градинаря е зимуването: единият е топлолюбив, а другият е студоустойчиво тревисто многогодишно растение.

Асклепиас кюрасавика — нашето растение

Asclepias curassavica се разпознава по изправените стъбла, тесните ланцетни листа, разположени срещуположно, и характерните двуцветни съцветия. При показаното растение венчелистчетата са червени и извити назад, а над тях изпъква жълто-оранжева коронка. Има и жълтоцъфтящи форми, затова цветът сам по себе си не е достатъчен за определяне.

Това е топлолюбиво многогодишно растение, което в нашия климат може да се отглежда сезонно навън или в саксия с прибиране през зимата. Обикновено достига около 50–100 см и цъфти през лятото и есента при подходящи условия.

Как да го отглеждаме

Изберете слънчево, защитено място и пропусклив субстрат. През активния растеж поливайте редовно, като оставяте излишната вода да се оттича. Саксията трябва да има дренажни отвори. Следете младите върхове за листни въшки — те често се събират по нежния прираст.

Приберете растението преди първите слани. Подходящо е светло помещение без замръзване, ориентировъчно около 5–10°C. През зимата намалете силно поливането, особено при хладно отглеждане. Не разчитайте на зимуване в открита почва като при студоустойчивите многогодишни цветя.

Асклепиас тубероза — за слънчевата градина

Asclepias tuberosa е тревисто многогодишно растение с удебелен, дълбок корен. Обикновено образува компактна туфа с оранжеви съцветия; срещат се и жълти или червеникави багри. Листата са предимно последователно разположени, а стъблата са окосмени.

През есента надземната част отмира, а през пролетта растението се възстановява от корена. Може да се покаже сравнително късно, затова не бързайте да обявявате туфата за загинала. Видът е студоустойчив, но успешното зимуване зависи и от местните условия, произхода на растението и особено от оттичането на водата.

Засадете го на слънце, в добре дренирана почва. След добро вкореняване понася засушаване. Тежката, преовлажнена почва увеличава риска от загниване. Изберете мястото внимателно: дълбокият корен прави честото пресаждане нежелателно.

Двата вида един до друг

За определяне гледайте съчетанието от признаци — листа, стъбла и устройство на цветовете. Снимката или името върху пакетчето със семена е полезна отправна точка, но наблюдавайте и самото поникнало растение.

Как се размножава асклепиасът

Най-достъпният начин е чрез семена. След узряване продълговатите плодове се разтварят и освобождават семената с копринен пух. Ако искате да ги съберете, наблюдавайте плодовете преди пълното им отваряне, за да не ги отнесе вятърът.

1. Asclepias curassavica: засейте през пролетта на топло и светло, в лек посевен субстрат. Поддържайте умерена влага без подгизване. Видът може да се размножава и с базални резници — млади леторасти от основата.
2. Asclepias tuberosa: студено-влажният период подпомага поникването. Може да се сее навън през есента или семената да преминат около месец студено-влажна стратификация преди пролетната сеитба.
3. Грижа за младите растения: използвайте отделни, достатъчно дълбоки съдове и пазете корените при преместване, особено при A. tuberosa. Привиквайте разсада постепенно към външните условия. При туберозата цъфтежът от семена може да настъпи след две–три години.

При работа с растението носете ръкавици и не допускайте сок в очите. Асклепиасите не са ядливи растения; пазете ги от поглъщане от деца и домашни любимци.