ЛАНДШАФТЪТ ПО СВЕТА
Как ще изглеждат градините ни след 10 или 20 години, ако летата стават все по-горещи и сухи?
Сухоустойчивата градина вече не е само решение за Средиземноморието. Все по-горещите и сухи лета променят начина, по който мислим за растенията, водата и самия дизайн на градината.
Един възможен отговор идва не от футуристична технология, а от природата.
На RHS Chelsea Flower Show 2026 ландшафтният дизайнер James Basson представя The Project Giving Back Garden – градина, вдъхновена от суровия пейзаж и охрените скали около Roussillon в Южна Франция.
Тук няма идеално подстригани бордюри и пищни масиви от цветове. Вместо тях виждаме скали, борове, диви треви и растения, които изглеждат така, сякаш винаги са били част от този пейзаж.
И именно в това се крие идеята.
Градина, родена от пейзажа
Охрените скали на Roussillon в Прованс – пейзажът, вдъхновил проекта.
Снимка: François de Dijon / Wikimedia Commons · CC BY-SA 3.0
Дървесната растителност около Roussillon – естественият пейзаж като част от вдъхновението за проекта.
Снимка: Elliott Brown / Wikimedia Commons · CC BY 2.0
Растенията не са декорация. Те са част от системата.
Защо точно тези растения?
Устойчивост на суша • приспособяване към мястото • естествен характер • биоразнообразие • по-малка необходимост от постоянна намеса
ПОДХОДЪТ
По-малко контрол. Повече наблюдение.
Една от най-интересните идеи в проекта е начинът, по който се управлява растителността.
На пръв поглед тя изглежда свободна и почти дива. Растенията не са подредени в ясно очертани декоративни петна – те навлизат между камъните, смесват се и образуват различни нива.
Но това не означава липса на дизайн.
Зад естествения вид стои внимателен подбор на растения и разбиране за начина, по който различните видове могат да съществуват заедно.
Дизайнерът не се опитва непрекъснато да налага форма на природата. Вместо това създава условия тя самата да участва в композицията.
Естествена растителност тип garrigue в Южна Франция.
Снимка: Krzysztof Golik / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0
ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД
Сухоустойчива градина – какво означава това за България?
Климатът на Южна Франция не е идентичен с българския. Но въпросът, който поставя тази градина, е все по-актуален и за нас – как да създаваме красиви градини, които се справят по-добре с горещите летни периоди и не зависят от постоянно интензивно поливане.
Решението не е просто да заменим всички растения със „сухоустойчиви“. По-важно е да започнем да проектираме според условията на мястото.
01
Избираме растения според мястото
Вместо постоянно да променяме условията, за да поддържаме неподходящо растение, започваме от това, което мястото вече ни предлага. Слънчевият и сух участък например може да се превърне в основа на красива сухоустойчива композиция.
02
Камъкът може да бъде част от композицията
Естественият камък, чакълът и минералните повърхности не са само настилка или бордюр. Те могат да участват активно в композицията и да създадат естествен преход между архитектурата и растенията.
03
Не всяко растение трябва да цъфти ефектно
Формата на храста, текстурата на листата, декоративните треви, кората и семенните глави могат да бъдат също толкова важни, колкото цветовете.
04
По-малко видове, повече повторение
Вместо десетки различни растения можем да използваме по-ограничена палитра и да повтаряме видовете на различни места. Така композицията изглежда по-спокойна, естествена и цялостна.
05
Сухоустойчиво не означава скучно
Лавандули, салвии, мащерки, сантолини, седуми, перовскии и декоративни треви могат да дадат цвят, аромат, текстура и движение, без градината да разчита на растения с постоянно високи изисквания към влагата.
НАШАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Как бихме пренесли тази идея в българска градина?
Не е необходимо да копираме растенията от Chelsea, за да приложим принципа на тази градина.
За българските условия можем да създадем собствена растителна палитра – с ясна структура, повтарящи се групи и растения, подбрани според слънцето, почвата и наличната влага.
За едно слънчево и добре дренирано място например композицията може да бъде изградена на три нива:
01 · СТРУКТУРА
Дървета и храсти
Cercis siliquastrum – див рожков
Cotinus coggygria – смрадлика
Juniperus – хвойна
Elaeagnus × ebbingei – елеагнус
Те дават височина, обем и постоянна структура на композицията.
02 · СРЕДЕН ЕТАЖ
Многогодишни и треви
Salvia nemorosa
Salvia yangii – перовския
Lavandula angustifolia
Achillea
Pennisetum alopecuroides
Цвят, движение и сезонна промяна, повтаряни на групи между структурните растения.
03 · НИСЪК ЕТАЖ
Почвопокривни
Thymus serpyllum – мащерка
Sedum – седуми
Santolina chamaecyparissus
Delosperma
Запълват пространството между камъка и по-високите растения и намаляват усещането за гола почва.
Важно
Сухоустойчиво растение не означава растение, което не се нуждае от вода след засаждането. Новите насаждения трябва да се поливат редовно, докато изградят добра коренова система. Устойчивостта на засушаване се проявява след добро вкореняване.
ПОГЛЕД НАПРЕД
Градината на бъдещето може би няма да изглежда „перфектна“
Дълго време красивата градина се свързваше с идеално подрязани форми, безупречна тревна площ и растения, които изглеждат еднакво добре през целия сезон.
Но климатът постепенно променя начина, по който мислим за градината.
Проекти като този на James Basson показват друга възможност – градина, в която растенията имат повече свобода, сезонната промяна се приема като част от красотата, а дизайнът работи с природата, вместо постоянно да се опитва да я контролира.
Може би именно това ще бъде една от големите промени в градините през следващите години – не по-малко дизайн, а по-интелигентен дизайн.
„Красивата градина на бъдещето няма просто да изглежда добре. Тя ще бъде създадена така, че да може да живее добре.“
ИЗТОЧНИЦИ И СНИМКИ
Източници
Royal Horticultural Society (RHS) — информация за The Project Giving Back Garden, RHS Chelsea Flower Show 2026
RHS — Drought-resistant gardening и Plants for drought-resistant gardens
Wikimedia Commons — изображения, използвани в статията
Снимки и лицензи
Roussillon, Provence — Elliott Brown / Wikimedia Commons · CC BY 2.0
Roussillon, Sentier des Ocres — François de Dijon / Wikimedia Commons · CC BY-SA 3.0
Pinus sylvestris — Hello, I am Bruce / Wikimedia Commons · CC BY-SA 2.0
Pyrus pyraster — Chianti / Wikimedia Commons · Free Art License (FAL)
Thymus vulgaris — Tangopaso / Wikimedia Commons · Public Domain
Cistus laurifolius — Xemenendura / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0
Erica scoparia — Josep Gesti / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0
Acer monspessulanum — Robert Flogaus-Faust / Wikimedia Commons · CC BY 4.0
Garrigue, Южна Франция — Krzysztof Golik / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0